Damaged

Блага Димитрова

Без любов

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм беледна подир нощ безсънна-
Но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна-
Но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша-но и няма вече
Жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притмнява-но далече
Няма да ми се отваря цял простора.

Няма да заплача над жестоко рамо-
Но и няма от сърце да си засмея.
Няма да умирам аз от поглед само-
Но и всъщност няма вече да живея.

Владимир Голев

Хайде излъжи ме!Разкажи ми,
че тъжиш за мен,
че ме обичаш,
че си ме очаквала от толкова години,
още като мъничко момиче.

Ти на сцената превъплатяваш
истини,
лъжи,
коварства
и измами,
и чрез теб на нея оживяват
толкова човешки драми!

Можеш да се влюбваш и разлюбваш,
с теле могат да си поиграят.
Всичко е без ревност и без грубост,
всичко е красиво,
дори краят...

Хайде излъжи! Какво ти струва?
Изиграй ми Жулиета в здрача.
Аз ще съм щастлив,че не сънувам,
и ще се опитвам да не плача...

Радой Ралин

След време

Ний срещаме се всеки ден почти
и после отминаваме се неми.
Това ли бяха наште мечти?
къде са вече чуствата големи?

Нали решихме нашата любов
да бъде нещо малко по-различно?
Животът ли излезе по-суров,
или пък тие сбъркахме трагично?

А ти се все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
ний същите сме. Но ако те спра,
ще ме посрещнеш гордо и студено.

Ний същите сме.Но ако ме спреш,
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ле се стария копнеж,
ще стъпча всичко...Свършено е.Късно!

О,неведнъж във себе си кроя
туй наше равнодуши привидно
и всяка нощ във размисъл горя,
и става ми за двама ни обидно.

В нас още дишат старите неща,
а ниъ се мамим,че сме нови хора.
Забравили сме тая простота,
с която кацат птиците на двора.

За първи път

За първи път след толкова години
аз пища пак любовни стихове.
Младеж не съм. Сърцето поизстина
Над мене вяха много ветрове.

Ь бях младеж! Мечтаех и обичах...
Изтече вече толкова вода.
От спомена за първото момиче
остана само първото и "Да"

И после как животът ме изпусна?
От моя път какво ме отклони?
Болят в душата блудкавите устни...
Случайните,отминали жени.

Но тя дойде. Тъй както бе желана.
Тя нямаше на челото звезси
и чудото във два три дена стана-
сега съм весел,млад както преди.

О ти,момиче мъничко,което
ме осени с погледа си мил,
за теб,дълбоко във сърцето
най-чистата любов съм съхранил.

Вървя изправен.Свиря.Леко дишам.
Навън е пролет.Почвам цикъл нов.
Любовни стихове отново пиша
"последната и пълвата любов"

Божидар Божилов

Враг

Дори любимите си правят врагове,
дори за тях създавам стихове,
в които има присмех и омраза.
Вървя като од дъжд от който се не пазя,
под злобата на близък и на враг.
на устните ми трепка яден знак
на присмеха язвителен и точен,
смехът ми бляска като нож насочен,
насочен в мен самия.ден и нощ
аз слушам само,че съм много лош,
това ме прави горд и ме опива...
ще бъдеш ли с такъв човек щастлива?
Живее ли се само със куплети,
които умножават враговете,
които в летния спокоен мрак
и тебе могат да направят враг
на нашата любов така случайна,
тъй неочаквана.Дълбока тайна
разкрих сега пред теб.Дори самия
от себе си бях свикнал да крия,
а ето че я казах.Затова
не бива да отвръщаш със слова,
а само с поглед ми кажи че пак
ще ме обичаш.Дори и като враг.

Давид Овадия

на гита

Аз вярвам в мълчаливата любов...

Без думи,бз красиви обещания,
без упреци,беиз молещи уста,
аз вярвам само в нямата страдание,
в сподавения порив на кпъвта.

Очи,в които погледът не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви,от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичкети прегради побеждава!
Тя-вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш,ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

***

ти никога не ще се примириш
със своя скучен,сив съпруг!
Спокойно нямя в нощите да спиш
и никога не ще обикнеш друг,

щом знаеш,че далече или близко,
щастлив или нещастен,аз живея
и весело или от скръб подтискан,
над твойто дребно щастие се смея...

***

Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
със поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада,
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.

Защото те обичам,
затуй си тъй красива!
но не бъди надменна
и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми,презре ли те сърцето,
за миг ще остареш
и погрознееш ти!


Късна среща

Каква съдба след толкова години
събра ни в тоя шумен ресторант?
Звънтят нелепо чаши и чинии,
гнети,пропукан,ниският таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти,която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и рия:
спокоен,безразличен и студен.
но как от теб , но как от теб да скрия
пожара, не затихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам-чашата и пия...
Треперят леко моите ръце

Защо тъй нежо грее твоя поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш,до върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да изровиш,
да съживиш мъртвеза вав пръстта?
...Повярвал бих,повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако ей сега,ей тук, пред всички други,
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно,като в приказка прекрасна,
като в чудесен,фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен-в ноща-в дъжда навън.

Славчо Черничев

Рибарси мотив

Не си по-хубава от виното,
което бавно пием в здрача,
защото няма то очи,
които лъжат и които плачат.

Салис Таджер

Видение

Ти си с мене сега,както в минали дни,
в мойта бедна и мъничка стая
и спокоен съм аз цял облян в светлини,
в поетична омая.

Мойте грешки прости.И обичай ме ти.
Забрави зигзагите прежни.
Нямам нищо,освен стихове и мечти и надежди.

Нека вземем спокойно спокойни весла
и заплаваме пак неделими.
погледни ме с очи разведрени!Ела
целуни ме!

Димитър Светлин
Орбити

Не ни се срещат пътищата вече.
И аз по своя орбита вървя.
Вървиш и ти. И неусетно вечер
привикваш с друг и плачеш след това.

А мен мен гонят новите квартири
от град на град без дом, без топлина,
че моя път простори свои дири
и няма в нищо да те обвиня,

ако не си в мен всичко довидяля.
За друго моето сърце скърби.
За твойта тиха нежност закопняло,
то срещна само свади може би,

капризи и суетности в живота.
А как те любех аз като момче.
Проскръцне споменът за теб в леглото,
далечен сън до мен те привбече,

и заскърбя на тебе че съм любил,
а своя неосъществен копнеж.
Как постепенно нежността се губи,
щом няма на кого да я дадеш.

Вътьо Раковски

Сто

Имаше едно малко момиче,
което измерваше всичко със сто.
Сто е моята мъка по тебе.
Сто е моята ласка към тебе.
Сто е моята обич към тебе.
ти си моето сто!-
казваше винаги то.

Сто беше голямата цифра
на нашата много голама лювов.
Сто просто не беше цифра-
беше просто любов.

ние се срещнахме с нея накрая,
съвсем на края на града,
откъдето започваше рая,
в който исках да я отведа.

"Но нали там не е разрешено
да отиваме без паспорт?..."
"Ти си моето пътуване забранено,
моя северен тих фиорд,
ти си моята друга планета,
моят други свят си ти,
ти си моето време,което
котж влак неусетно лети."

Лампиони от ковано желазо,
осияните есенно дървеса
ни поднасяха своя рязък
декор върху меките небеса.

Ние вървйме сред тях осветени
/ти си моята есенна светлина!/,
от мълчанието на леса упоени
/ти си упоение и тишина!/,
и ни уплитаха мрежи сребристи
/ти си моя сребърен дъжд!/
от откъснати капки и листи
/ти си моята капка дъжд!/
и отлитаха птици над мене
/ти си есена птиза за мен!/
със болезнено меко свистене
в оня ден/ти за мене си ден!/

Имаше едно такова момиче,
което измерваше всичко със сто.
Може би вече други обича
някъде другаде то.
Сто е моята мъка по него.
Сто е моята обич към него.
Сто е моята ласка към него.
то е моето сто!-
както често ми казваше някога то.

Димитър Василев

Тъжната жена

Не весела.Не просълзена.
Обичам тъжната жена:
загадачна като вселена,
такава тиха,затаена,
такава бавна и смутена,
залутана,непокорена
като вечерна светлина.

Смехът тъй бързо изморява.
Ожесточава ме плачът.
А тъжната жена ми дава
това,което не успяват
ни щастие,ни шумна слава
дя ми загатнат и внушат.

Людмила Исаева

Отчуждение

Аз не помна в кой миг,
в какъв час,
есен ле бе,или зима
отчуждението спусна сред нас
стената си непроходима.

И вече немили един за друг,
из стаите ходим на пръсти,
ни дума,ни поглед,ни звук-
сякаш мъртъв човек има в къщи.

Сякаш зачеркнат от черни крила,
в миг
стъмни се над нас небосвода...
Нещо рухна в ноща
и под звън и стъкла
чувам:
нашите сенки бродят...

И си казвам:навреме тръгни,
нищо повече тук не те спира...
И усещам:
в самите ми дълбини
как мъчително нещо умира.

Орлин Орлинов

***

Благодаря ти да дъжда
и за шума на водопада,
благодаря ти за мъглата,
запъпила между листата,
за двата кестена,случайно
отронени между клепачите,
благодаря за всичко тайно,
което не изрече в здрача,
благодаря ти за светкавиците
върху перчема на балкана,
за всичко,дето тук оставихме,
за всичко, дето в нас остана...

Марко Недялков
Неочаквана среща

И ето на,
след толсоз дълги дни,
еи ето на,след толкоз изневери
смирено ти глава пред мен склони,
помярвала, че верността намери
Ограбена
като крайпътна вишна,
за първи път открита си пред мен,
но твойта откровенност е излешна,
не сгрява тя,тъй както в оня ден.
сега дори гласът ти ме смущава,
не носи нежност твоята ръка
и мсяка доверчивост отчуждава,
защото аз съм бряг,
а ти река,
която в много камъни се мята,
задъхана в слепия си бяг.
Би било друго,
ако в бързината
се бе прляла на добрия бряг.

Не те обичам,
ни презирам аз
на тоя ден в затишието прашно.
Съчуствам само тихо и без глас,
което и от двете е по-страшно.