Damaged

Пейо К. Яворов

На Лора

Душата ми е стон.Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от лъбов...
Душата ми е стон.Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам:има ад и мъка-
и в мъката любов!
Миражите са близо-пътят е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойно плът и призрак лек...
миражите са близо пътят е далек:
защото тя стои в сияние от мене,
стои ала не чуе кой стои и стене-
тя-плът и призрак лек.

Цанко Церовски

Не се пробуждай

Не се пробуждай,спи в гърди ми,
погинала любов!...
дух морен иска да почине
почивай ти,любов!

Какво?...нима очакваш нещо,
погинала любов?-
животът смее се зловещо...
Почивай ти любов!

И бляновете забрави ги,
погинала любов!
В сърце без злоба,без вериги-
почивай ти любов!

Пенчо Славейков
Скерцо.Григ.

Когато идеш там,
полека и кажи:
есенната мъгла градината скрежи
и той е сам.

И дивните цветя
увяхнаха и те,
увяхнаха и те,немилвано дете,
за теб в мечта.

когато идеш там,
полека и кажи:
есенната мъгла градината скрежи
и той е сам!

Не чакай отговор
и тихо помени-
че ще затвори той со есенните дни
угаснал взор.

И нека не смути
ней радостта вестта
за тоя,който ще изчезне с есентта,
за теб в мечти.

Пенчо Славейков

"Обича я"-когато чу това,
усмивка тъжна му на устни трепна.
От равнодушно казани слова
сърцето му се в болса сви и сепна.

"Обича я"-и тя го чу това,
сви рамена..сърцето се не сепна.
От чуждите безмислени срова
студен смях сал на устните и трепна.

Иван Вазов

В гняв жесток

В гняв жесток писма любими
аз на пламъка поднесох,
сетих болки нетърпими
и от ужас се потресох.

Чух и пламъка тогава,
че ехидно произнесе:
"Лудньо искаш ли забрава?
Хвърляй тука и сърце си!"

Пенчо Славейков

Во стаичката пръска аромат
оставена от тебе китка цвете,
тоз аромат душата ми в мечта
при теб унася, свидно мое дете.

И виждам те,унесена в мечти
за мен,подпряла чело на ръцете...
Во стаичката пръска аромат
от теб оставената китка цвете.

Иван Вазов

Очите

Аз често искам с поглед да проникна
в душата ти,но ключ стои на храма-
кат през прозорче някакво да вникна
в сърцето ти, но то прозорче няма.

Едните ти очи за мен остаят,
във тях чета, в туй живо огледало
свят зял живей,мечти,лучи играят,
душа сърце се е събрало.

О,чуден взор кога те тебе няма,
зловещи призраци духа ми стряскат,
съзра ли те,когато пак сме двама,
слънца,слънца в ноща ми бляскат!


Ти ме срещна

Ти ме срещна пръв при тополите-
роза нежна,миризлива.
Чуй,от всичките ми пролети
тая беше най-щастлива.

Ти ме срещна в дните на неволите-
помниш?И каква промяна!
Чуй,от всимките ми пролети
тая беше най-засмяна.


Ситен дъжд вали като маргарит

ситен дъжд вали като маргарит,
моето либе коня седлае,
на кяр да иде на каравлашко.
Азе му думам и му се моля:
-Поседи либе тая година,
тая година и тая зима-
пари се,либе,сявга печелят,
младост е,лебе, като росица:
заран я има денем я няма.

Мара Белчева
Кокиченце

Кокиченце за мене брано,
от него дар на обичта-
от всички минало най-ранно
през портите на пролетта!

Ела ми научи душата
как да цъвти в снега и тя
и да извади от земята
сълзиците на любовта.

Кирил Христов

Ти питаш ме дали ще имам сила
да ти простя спокойно някой ден?
Да ти простя безумните теглила
и сълзите , що ти ми струваш мен?

О,леко е жестокосърдно дете,
Погледай ме:във моя поглед свети
това,което длъжна си да знайш!

Кога надеждите ми ти погуби,
кога отрови мойте младини-
не трябва днес сърце ти веч да люби
и радостни да обещава дни!

Ела-и виж какво от мен направи!
Нарадвай се!Нагледай ми се ти!
А после питай мога ли забрави...
и мога ли ти някога прости!