Damaged

Блага Димитрова
Съперница

Една девойка палава вървяла с теб в житата.
И нивите се диплели от крехкия и смях.
А днес се стели шумата над гроба и в гората.
Не зная нищо повече. Да попитам не посмях.

Но тя върви навсякъде, където идем двама
в неловкото замлъкване смехът и проечи.
Заварвам аз ръката и в ръката ти голяма.
И в миг и срещам погледа вдън твоите очи

Тя млада е и хубава-все двадесетгодишна.
и никога косата и неще се просребри.
Щастлива ще запази тя и вярата предишна,
и чистотата нявгашна и силата дори.

Боя се от убитата. Но как да я пропъдя?
Боя се и съм влюбена в незнайните черти.
Да би могло тъй хубава и силна аз да бъда!
Тъй трепен , както в нивите до мен да пъгнеш ти!

И аз жадувам с нейната неутолена жажда.
От светлите и трепети се буди трепет нов.
все повече обиквам те и чуствам как се ражда
самото и безсмъртие чрез моята любов.