Damaged

Пролет е. И лято ще стане. Хубаво ми е. Едно объркано, както си е било винаги...леко пусто, ама прохладно...приятно. Кеф ми е , че не зная какво искам. Така може спокойно да си избера от много неща, които не съм знаела, че искам. И да не ми трябват, пак ще ги взема. За идеята, е така-просто защото ми се дава и мога. Намирам се някъде на границата, не съм сигурна в това или в онова, хем да , хем не. Задържала съм едно междинно положение и се клатя ритмично в самия му център. Напред -назад, напред-назад, напрееед-назааад... Времето се точи и влачи и капе, капка по капка по капка, а минава толкова бързо и неусетно. Фучи, та се къса. Къса ти представта къде си и кога си стигнал до тук, какво си пропуснал....не беше ли скоро...или отдавна беше? Не знам,не знам. Ама ми мирише на дъжд, а утре ще светне слънце! А аз ще се ухиля, ще си покажа зъбите за да ми хванат тен. И бира искам, искам и много да се натискам. И да ти крещя , че те обичам, макар, че искам да те сритвам от време на време. И искам....искам , да стоя така разтопена отвътре. Да се нагрявам и отвътре да ми е една шкембе чорба. Не ща да съм фризер, искам да съм горелка. И не искам и да си спомням за вчера, искам само днеска да има. Нищо друго. Искам да се заклеща в един непрекъснато препускащ и променящ се момент. Шарен, различен...ама еднакъв с топлината си. Хич. Не. Успявам. Да. Се. Изразя. Не знам що е то! Чудя се дали ако разбера, ще ми е интересно след т`ва ? Бла бала балалал . Не ми се седи тука. Махам се, отивам да пия бира.