Damaged

Човекът в днешно време е забравил как да оценява истински важните неща. Малките, невидими житейски семена, които дават най-пълния смисъл на живота ни. Хората днес са толкова забързани, толкова напрегнати, заключени в себе си, замразени в собствената клетка на мъгливото си съзнание. Претъпкани със заблуди, даващи им фалшив смисъл на битието, кисело щастие разлагащо се в небцето. Истинските неща са омаловажени, обезценени, поругани, захвърлени в канавката на човешките отпадъци. Човекът се роботизира сам. Сам весело и самоуверено крачи към собствената си фекална съдба-глух и сляп. Забравил за мириса на въздуха, напоен с кислорода на новия дъжд. Забравил за свежото цвете, подадено от млада мъжка ръка. Любовта днес е плътска. Тя е в червата. Надълбоко, без смисъл, поредният фетиш. Както казва Хенри Милър "Добре дошли в страната на Ебнята". Просмукваща се животинска бяс, безразборно гърчене на трансирани тела. Без нежност, без милувки и невинна загриженост. Без усмивката, като най-ценен дар, без прегръдката като най-висше щастие. Ето това е роматиката днес, но не в моя, а в чуждия свят.