Damaged

Понякога в главатa ми избива една...не, много струи от мисли. Толкова много, че докато мисля първата-идва втора, след нея трета и в този момент вече съм забравила от какво е тръгнало всичко и за къде съм се запътила с толкова много ненужен багаж в този мой моъзчен килер, който през по-голямата част от времето все едно е пуст и празен и прашясал и запуснат, но всъщност вътре са складирани ужасно много мисли,пораждащи на свои ред куп чувства. Когато искам да мисля-не мога! Просто така насила не ми се получава. Има моменти,в които нещо се отрпищва и започва да се ниже една дъъъъъълга върволица от засукани мисли и страсти в главата ми, че направо на мен самата ми е трудно да повярвам, че аз съм съдът в които се намира толкова много информация и изкривени представи за нея. Честно казно иска ми се да мога да описвам всички тези неща минаващи през мене, но когато седна да пиша и толкова бързо ги забравям....сякаш сами не искат да бъдат изляти на повърхността на белият празен лист, или където и да е било , където могат да станат достояние на публично презрение, подигравки и неразбирателство. А не , че трябва много да ми пука. Ох, направо пощръклявам, полудявам. Искам просто да мога да се обичам, да се хресвам и да започна да мисля простички неща, такива които мога да изразя ..такива, които не затормозяват никои, особено мене-осново МЕНЕ. Искам да мисля за кафето сутрин и колко е сладко и топло и как е един прекрасен старт на един прекрасен ден! Но не, аз мисля за подбудите на хората, за това от каква материя съм всъщност , защото се чудя когато обвивката ми се разпадне дали ще се рея безплътна и безтегловна из въздуха с пълно и ясно съзнание....дали няма пък да стана електричество и за някакво време да оживея като някакъв електрически уред! Да се нагрея за секудни, защото вероятно няма да ми хареса много да бъда лампа например, крушката да гръмне и краткият ми неудохотверен живот като лампа да свърши така ненадейно както е започнал, за да не остави след това никакви спомени за преживяното. Колко тъжно наистина. Никакви спомени. Само идеи, мечти и въображение! Въображението е прекрасно де, без него едва ли щях да пиша тези безумия. Между другото , много мразя тази клавиатура. just btw.
И сега малко музика, за да успокои мислите, които и без това нито ще пордължа да пиша, нито пък искам ( това от една страна , идва от нескопосаната клавиатура!!!), а те и без това са толкова много, че незнам нито откъде да започна, нитко къде искам да свърша. Ще стане като една супер дълга и разтеглила се вече дъвка,на която просто не и предстои друга съдба, освен да се скъса и после да бъде захвърлена в кофата за боклук.

Мерси на ПОли, че ме светна за Ladytron. Много съм назад в материала FUCK!