Много обичам цветя! Обичам ги всякакви и по много! Обожавам в свободното си време да посещавам красиво декорираните цветарски магазини контрастиращи на иначе сивия фон на прашните Софийски улици,препълнени с коли и изнервени шофьори истерично натискащи клаксоните си. Става дяволска симфония една толкова нежелана какафония! Обаче там съвсем наблизо на тротоара те очаква спасението, вратата към по-добрия свят. Уютен и благоуханен! Влизам вътре и имам чуството, че се връщам в деството си когато гледах пъстро оцветените филмчета на Дисни и си представях, че съм в тях! За секунда си помислям че наистина се е сбъднало и се намирам на приказна поляна с висящи лияни и красиви палми, орхидеи и рози жълти и червени , бели и кремави. Сякаш буйното разнообразие на въображението ми е изтекло на това място и аз искам да се закотвя тук завинаги! Да се посадя до онази палма отляво и да ме оставят да цъфтя красива и вълшебна! О,да ако влезнеш един път ти е трудно да се накараш да излезеш и да помиришеш грубата реалност която те блъска в очите през стъклените прозорци на магазина.
Но на мен ми се налага и с нежелание престъпвам прага на мръсна София! Заапочвам да си мисля колко ще е хубаво навсякъде да се посадят цветя,защото хората сме като огледала на заобикалящата ни среда! Ако тя е грозна вгрозяваме се и ние, но ако всичко е цветно и пъстро дали и ние няма да станем някакси по-светли отвътре? Дали няма да сте наистина приятно изненадан ако някоя сутрин потеглите с кола към работното място и видите , че по всяка улица има алеи с богато засадени красиви цветя. Сигурна съм , че всеки бе се усмихнал. Хората рушат пейки, сгради, коли и какво ли не....но едва ли ще се намери някой, който ще има причина и желание да разруши едно райско кътче което прави неговия поглед по-красив!
Еее много мечти, а докато това се случи аз ще си поливам грижливо саксиите на терасата и ще оставям вратата и отворена всяка лятна вечер за да навлиза ароматната милувка на моите шарени другари.
....мечтая как някой ден ще има и друг таъв другар, който ще ме обсипва с цветя и за първи път те ще ми изглеждат някак по-прозрачни на фона на неговото отворено за мен сърце!
петък, 5 юни 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Отворила си си душата най-сетне към цветята.Орнанизирам с още едно прителче да озеленим обезобразената ни среда.Ще започнем засаждането на дравчета и няколко вида цветя , в К и ЕП.След като натрупаме още опит - ще започнем и в цяла България.
ОтговорИзтриванеГрадина, пролет, май, зветя.
скамейка, шепот сладък.
а сред цветята той и тя,
любов и тъй нататък.
Полие, природа, красота.
рака , гора нататък,
пробуда, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.
Годеж, венчило, поп и брак,
момент, безумно кратък
и после скука, проза, мрак.
деца и тъй нататък.
Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък крах,
рога и тъй нататък.
Пробуда, ревност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.
Началник, шеф , пари , коли,
И нищо без остатък,
кафе, квартира, ключ, жени,
легло и тъй нататък.
Бастун, приют, креват, юрган,
и разум в зачатък,
цукало, снимки, нощен блян,
тегло и тъй нататък.
Камбани, после купа пръст
и ямата отттатък,
лопата , дупка, поп и кръст,
ковчег и без нататък.
Цветята имат бъдеще!
Бъди чисто цвете.