Стихове за раздялата

Обичам те!


Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесен
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?


Догаряне


Една любов изгаря в своя пламък -
една любов, родена от мечти.
Та може ли между главня и камък
любов такава вечно да тупти?

Сърце ранено, ти недей проклина!
Любов било е, пък макар мечта.
След лятото резонно идва зима -
така било е винаги в света.


Въпроси


Какво се случи с любовта,
събрала двама под звездите?
Кога изчезна радостта,
която грееше в очите?
Къде остана нежността
която пълнеше ни дните?

Сега е само самота,
горяща от мечти разбити.


Ревност


Измъчваш се, в огън изгаряш,
душата ти в мъка топи се.
и в своята горест дори не съзнаваш -
за мене единствена ти си.

Душата ми плаче! Таз болест прокъсва
последната нишка между ни.
В мъчителна болка сърце се разкъсва
от тежки, безмилостни думи.

И тръгваш по пътя без да желаеш.
Пътека оставяш открита.
И искаш да мисля, че просто нехаеш,
погребваш любов недопита.


Отиваш си


Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная - търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.

Ти мислиш, че не те обичам вече,
че каменно е моето сърце,
че любовта ми спомен е далечен,
оставил те с протегнати ръце.

Не мога болката си аз да крия.
Уж празнота е в моята душа,
ала сърцето ми е рана жива
от много срещи и от самота.

Защо ли толкоз късно идва всичко?
Не ми е нужно нищо отсега
Не чувам вече песента на птички
дори когато плувам през ята.

Защо ли толкоз късно аз те срещам?
Какво ще мога вече да ти дам
oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
Аз... този път си го минавам сам."

Дали ще можеш с мене да живееш?
Дали не ти е всичко на игра?
Дали не искаш просто да ми вземеш
за теб една, за мен - последната искра.

Обичам те!
Обичам те, любима!
Но моля те!
Но моля те, недей!
Когато във едно сърце е зима,
не вземай и последното, що тлей.


Край брега


Подгонва вятърът вълните,
уплашени те хукват към брега,
зад облаци показват се звездите
и слушат на морето песента.

От песента излизаш ти
и тръгваш по брега,
Бягаща вълна бърза да отмие
твоята следа
От раковината ли ти роди се
или от миналите дни?
Взех пръчка, в пясъка написах
"О спомен мил, къде си ти?"
Защо остави образа си в мене
след стъпките последни по брега?
Ти трябваше и него да си вземеш!
Не искам спомени, тъга...


Не плача


Смяташ, че можеш да тръгнеш сега.
Хайде отивай! Няма да плача.
Няма да плувам в дълбока тъга,
няма да викам след тебе "Почакай!".

Животът върви си със теб и без теб
Сълзи и сополи няма да бърша
И туй че съм някакъв смотан поет
Не значи, че аз от любов ще се свърша.

Отивай! Не искам тая тъга
и тая измислена твоя вселена.
Знам вече, че всичко е само лъжа,
че ти си била само буца студена.


Тръгвам си


Тръгвам. И не ще се върна
дори и да ме молиш ти.
Мраморния път във кал превърна,
разкопавайки го със лъжи.

Аз не мога вече да те любя
и без тебе няма да умра
нищо от раздялата не губя.
Губя само свойта самота.

Да. Самотен бях, но ти не знаеш.
че със теб бях толкоз много сам...
Мислеше, че можеш да играеш.
Зная, нямаш чувства. Нито грам.

Тръгвам си. И няма да се върна.
Няма да пророня и сълза.
Дори за сбогом без да се обърна,
оставям този път и теб сама.