Damaged

За емоционално нестабилни хора като мене, изобщо не е необичайно да се зарибяват толкова страстно по емоционално наситена музика (не знам дали има музика, която да не е емоционална btw.....дори miss Васева с неиният незабравим и могъщ трак за първият обичан мъж Жоро, който прелива и ни дави в своя заряд от емоционална аграрност).
Та така...Damien Rice e много печен батко, който рязко ми бърка в емоционалната душица и ми разбърква ужким подредените чувства и емоции. Аз не рева на музика...нееееееее, нито на филми, нито дори като видя някоя твърде красива пола не рева...нееееееееееее! НИКОГА! Аз да не съм емо? No way Hosse! Само ми се насъбират вторични сополи по гърлото и та заради това....А за Деймиън исках да кажа, че е ирландски музикант , който свири тъжни песни на които аз изобщо не мога да им определя стила и заради това ще река,че са alternative! Покрай него има и някаква симпатична девойка с красив глас, която също успешно ми бърника по нестабилитета. Харесват ми текстовете, защото се докосват до някои доста истински неща от живота ....напомнят ми някои неща от моя....и ме карат да си мечтая за други неща...и друг живот. Аз съм скапана романтичка и независимо от това, че съм неприемливо агресивна .....си оставам лесно ранима и писхопатично изкривена с главата към канала, където ми се отичат всичките лютиви помисли и преживявания . Като бяхме по-малки си задавахме леко абсурдни въпроси от рода на "Ако трябва да избираш, какво би избрал-да бъдeш глух или сляп". Да ви еба майката куца бих избрала да съм! ....Поне така си мислех преди (нали нямам избор да се отърва от неблагоприятната съдба на инвалида). Сега съм права и корава, но ако някой ми зададе същия въпрос бих предпочела да съм сляпа. Света погрознява с всеки изминал ден. Всичко е бетон, хорта стават по-грозни и аз ставам все по-грозна и изкуствена и не ми е хубаво да виждам. Ако можех да гледам без да виждам щеше да ми е най-добре. А музиката ме кара да рева. Но поне e искренна.