Димчо Дебелянов

БОХЕМСКИ НОЩИ

І
За утре щедро ми обричаш
нектар във сребърни потири...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега,
не не е лошо и сега
да хвърлим още две-три бири...
А?

За утре пури ми обричаш,
цената на които пари...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега,
но не е лошо и сега
да свием още две цигари...
А?

За утре щедро ми обричаш
палати - блясък и омая...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега,
но не е лошо и сега
да пренощувам в твойта стая...
А?


ІІ
Понеже Случаят благоволи
и тази нощ да бъда без квартира,
пък аз съм уж поет и мойта лира
настинала би в нощните мъгли -

ще ида аз в участъка и там
ще кажа на любезните стражари:
здравейте, мои братци и другари,
на Аполона за кашмер и срам!

Дойдох, обезквартирен във нощта,
да спя под ваште хъркания мъжки
и да получа наниз гнойни въшки,
кат жрез на истинската красота!

И те ще ме приемат с усмех благ,
до дън-душа честито-умилени -
и ще напишат критика за мене
под формата на полицейски акт.

ІІІ
Всички сме дошли на свят
точно по еднакъв начин,
ала не за всеки врат
същ хомот е бил назначен.
Трябвало би например
аз да имам тлъста рента,
а пък оня тлъст банкер
да живее хента-пента.

Но над нас ръка прострял
някой много зъл присъди:
нему - глуп, но мазен дял,
мене - умните оскъди.
Мене - пържени ребра,
нему - шницели изрядни.
Мене - гладната зора,
нему - хубавото пладне.

ІV
"Послушай ме - две думи само!"
- Отдавна няма дъжд ни капка.
"Зле правиш с туй "насам-натамо"!
- Виж оня там с каква е шапка!

"Жесток и страшен е живота!"
- У, тук вони на гнили круши!
"Пък ти я караш "през просото"!
- Пък там се сбиха двама души!

"Смисли се, нявга ще се каеш!"
- Тцъ, тцъ - иди ги разтървавай.
"Но слушаш ли, или нехаеш?!
- А, слушам, слушам - разправлявай!