Damaged

Днес меланхоличното, дъждовно време ме понесе по вълната на джаза, която ме заля и за малко да се удавя.Обичам Chet Baker, цялата изтръпвам! Не е музика за всеки ден, но е музика за правилният ден. А днес ми е уютно и съм потънала в метежно мечтание. Не обичам да се рея из спомени, обичам да плавам по мечти...някакви, такива...неосъществими, твърде приказни за да бъдат някога истина. Най-красивата любов е несбъднатата, неосъществима, неконсумираната любов.Най-прекрасният блян, винаги ще си остане само блян и в това е цялата му магия. Носталгията е красива емоция. Кара те да се чувстваш жив. Особено когато си мислел, че си претръпнал, тя те засмуква и те разтърсва из основи. Пълни те с разни чувства и ги разбърква за да се омешат, да стане една емоционална какафония и после....после аз ги източвам, за да освободя място за следващата доза чувства, които рано или късно ще се разбият в мене и няма да има спасение. Днес е ден за музика. И вечерта също ще бъде за музика. Утре ще се дъндуркам по градския транспорт и ще си мисля колко много ми се спи, но днес искам да съм будна цял ден и цяла нощ. Искам да се зашеметя от музика и мечти...и малко Bailie`s дори!

Довечера в artcluba ще свирят Nassekomix!!! И входа чак е свободен:).