Damaged

Така много простичко мога да изразя как се чуствам понякога.
Аз сък като гъба-абсорбирам всичко заобикалящо ме, попивам го в себе си и после то се трансформира в мен. За добро или лошо човек е продукт на нещата случващи се около него . Аз попивам и след това е неизбежно да не излъча обратно нещата , които са се пропили в мен.Винаги трябвало да гледаш напред-не оспорвам. Освен напред и да искаш нямаш избор накъде другаде да погледнеш в крайна сметка. Но човек си влачи с него, надъблоко в него всичко старо, всяка ръжда, всеки вкоренил се мухъл. Тези неща един път посадени не могат да се изкоренят. Може да се покрият с пласт розови мечти и представи, желания и амбиции и да бъдат забравяни за дълъг период от време , но те винаги ще си останат в memory card-a на нашето съзнание. Една от спирките по време на житейския път.
Понякога си мисля, че агресията ако не бъде насочена към външни обекти може да бъде едно много добро лекарство.