Damaged

Ако зависеше от мен сега щеше да е пролет. Щеше да е слънчево и топло и шарено от току-що напъпили цветя и тревички. Врабчетата щяха да огласят въздуха с чуроликанията си и да те приканват да отвориш широко всички прозорци и врати към природата,разцъфваща навън. Ако зависеше от мен щях да поема на приключение. Щях да сложа малка раница на гърба си и да поема към планините и горите. Да правя преходи през безкрайни полета, обсипани с жълти цветя с накацали по тях пчели, които жадно да смучат сока им и да ме приспиват с тихото си жужене. С вековни дървета пресегнали извитите си кичести клони,към сините небеса. Да намирам нощен подслон в тъмните им уютни хралупи, да се изкачвам до най-високите клони и да гледам красотата на света, озарена от светлината на луната и звездите. Да се наслаждавам на свежеста която ще ми даряват реките и вировете. Да се обсипя с хладната им омая за да продължа да откривам нови дарове от природата, които да взема с настръвени шепи! Да се крия по гъстите шубраци, опитваща от хладната им сянка. Плодовете да пръскат сочен аромат във въздуха, на който никой не може да устои. Вятърът да ми напява сладки песни от чужди светове и листата да са одяло на изморените нозе. Да навлезна толкова дълбоко в ядрото и душата на първичният, истински и натурален свят, а той да ме погълне и да се срастна завинаги с него. Да се завърна там откъдето съм дошла. Далеч от бетона и хорската паплач .