събота, 27 февруари 2010 г.
петък, 26 февруари 2010 г.
четвъртък, 25 февруари 2010 г.
вторник, 23 февруари 2010 г.
сряда, 17 февруари 2010 г.
Ако зависеше от мен сега щеше да е пролет. Щеше да е слънчево и топло и шарено от току-що напъпили цветя и тревички. Врабчетата щяха да огласят въздуха с чуроликанията си и да те приканват да отвориш широко всички прозорци и врати към природата,разцъфваща навън. Ако зависеше от мен щях да поема на приключение. Щях да сложа малка раница на гърба си и да поема към планините и горите. Да правя преходи през безкрайни полета, обсипани с жълти цветя с накацали по тях пчели, които жадно да смучат сока им и да ме приспиват с тихото си жужене. С вековни дървета пресегнали извитите си кичести клони,към сините небеса. Да намирам нощен подслон в тъмните им уютни хралупи, да се изкачвам до най-високите клони и да гледам красотата на света, озарена от светлината на луната и звездите. Да се наслаждавам на свежеста която ще ми даряват реките и вировете. Да се обсипя с хладната им омая за да продължа да откривам нови дарове от природата, които да взема с настръвени шепи! Да се крия по гъстите шубраци, опитваща от хладната им сянка. Плодовете да пръскат сочен аромат във въздуха, на който никой не може да устои. Вятърът да ми напява сладки песни от чужди светове и листата да са одяло на изморените нозе. Да навлезна толкова дълбоко в ядрото и душата на първичният, истински и натурален свят, а той да ме погълне и да се срастна завинаги с него. Да се завърна там откъдето съм дошла. Далеч от бетона и хорската паплач .
понеделник, 15 февруари 2010 г.
сряда, 10 февруари 2010 г.
вторник, 9 февруари 2010 г.
неделя, 7 февруари 2010 г.
Стигнах до извода, че съм чиста проба мизантроп. Не ви харесвам хората. Повечето от вас не сте ми интересни и не успявате да ми задържите вниманието и интереса. Просто сте придвидими. Псевдо интелектуалните кучки, които много обичат да претендират колко се ебат и как всеки би ги ебал (много ясно,че ще те ебе нали си имаш дамаджана. Всички се ебеме!Споко! Ама не ни е комплекс. И не ми е зор да раздухвам наляво и надясно колко корава чукачка съм). Готините батенца, dark персоните, растите дето си вярват , че са расти защото имат dreadlocks. Навсякъде пъпли една такава масова,фалшива показност, че направо ти идва да земеш една секира и да си излееш творчеството най-меко казано. Върху всичи повярвали си, високомерни, егоцентрични show offs. Има адски малко хора в моя живот, с които наистина ми е приятно и проявявам желание за комуникация. Благодаря, че не сте фалш. Аз отлагам много силно значение на думата приятел. Не мога да нарека така всеки човек с когото се познавам и съм се смяла. Има познати,има и приятели и трябва да се прави разлика между двете неща, защото е огромна. Приятелството е много ценно, защото всъщност то е истинската форма на идеята и представата за обич. Идва момент, в който осъзнаваш , че си сам със себе си въпреки всички хора около теб. Осъзнаваш, че няма нищо постоянно и всичко идва за да си отиде в последствие и на негово място да дойде нещо друго. Трябва постоянно да се адаптираш,към новите неща случващи се около теб. Трябва непрекъснато да си в готовност,да се сблъскваш с неща,с които не искаш да се сблъскваш и трябва да го направиш сам. Не знам дали изобщо е възможно, но се надявам този сценарии да не е задължинтелен. Да съществува човек или хора,с които емоционалната връзка може да достигне такова ниво , че въсщност да ви пука един за друг. И тези хора или човек да не бъдат непостоянни посетители в живота ти,да не са просто fuck buddies, drinking buddies and shit. Да бъдат там за да можеш да бъдеш себе си не само пред себе си! Светът е прекрасен и чудесен ама света е и супер шибан кенеф. Раждаш се,за да бъдеш промит,от действителността и времето в което живееш. За да вярваш , че си длъжен да правиш това и онова, да вярваш, че има закони, че трябва да има ред. Да ти се наливат систематично в главата идеите на някакви други хора,за това кое е добро и кое е лошо. И ти като един роботизиран гъз да се връзваш на целия фалш и тайно да си мечтаеш да се вписваш! Да повечето хората са lame, защото са продукт на промивки. И аз съм продукт на промивка, не твърдя обратното. Обаче е хубаво да се обичам и да не храня против себе си , защото в крайна сметка за сега май само себе си имам. И докато ме има е гаранция , че аз съм единствения човек, който ще бъде с мен през цялато това време. Хубаво е да се заобичам адски много по този повод. А вас не ви обичам. И едва ли някога ще ви. Respect за малкото, които си знаят!
вторник, 2 февруари 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
