Damaged

Обичам планината и простичкия селски живот. Пропит с чистия въздух и звуците на реката извираща някъде от девствените висини. От време на време изпитвам някаква първична нужда да се върна там, да поседя за седмица или две и да се пренаситя от простотата и наситеността на изолираното, естествено битие. Хубаво е да слушаш как пука дървото в камината, хубаво е да почустваш студения въздух в дробовете си, хубаво е да пиеш вкусна вода. Много е хубаво чуството, че такива места източват енергията ти двойно по-бързо, оставят те напълно празен и спокоен. Пречистен и готов да бъдеш презареден и запълнен от новите случки и действия , които предстоят в градския ти живот. А рано или късно аз искам да се върна в моя concrete jungle. Дали просто от навик, но и той ми е мил. Нищо прекалено не е хубаво. Добре е да имаме и двете -натуралното и фалша, който сами сме си създали. Не трябва да се разрушават градовете , както не трябва да се разрушава земята. Трябва да я има перфектната хармония , защото аз имам нужда от нея. Имам нуждата три път в годината да лежа на горските полянки и да бера диви ягоди, да ходя боса по тревата и да се къпя в реката. Имам нужда и да стоя на терасата и да се наслаждавам на светлините на града, да ходя на кино, да ходя по улиците и да наблюдавам хората преминаващи около мен. Имам нужда от всичко това.