Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.

tim hamilton ss10

Перфектно е! Всичко е перфектно!

Нека приемем за момент всички глупости (които по принцип въсщност не са глупости), че всички хора по света са свързани! Че ние сме едно цяло, едно общо съзнание разпределено на части в отделни обвивки, черупки...к`вото щете. Тази наша обща неосъзната душа от която ние сме само малки , но важни късчета има един общ интелект, който е нишката помежду ни. Така до тук добре. Явно някои късчета не са успели да измъкнат и грам от този така им нужен интелект и на практика се получава така, че те стават нито по-малко, нито повече от парче месо лутащо се из земята без посока и цел, без мисъл и причина. Така по-"възвишените" късчета от големият общ soul трябва да се научат да ги толерират, трябва да се научат да свикнат с тях и понякога се получава такава изгаврена и абсурдна ситуация,че те самите трябва да се приобщават в кръга на месата. И не защото искат, а защото им се налага. Защото света ни е абсолютна противоположност на това което трябва да бъде. За жалост се получава така, че месата биват идеолизирани и масово пласирани на обществото потенциални не-меса, които обаче с тази мазна промивка doesn`t stand a chance да се развият в хора. Аз като отделна и осъзната частица пък искам да кажа МАЙНАТА ВИ на всички недорасли 18-20 годишни тънкопишлиовци, с прилепналите панталони тип "виж ми пишката мацо, напрао си я лепа на челото", с гьол косми стърчащи демонстративно от цепката на гъза, която 90 процента се вижда милата та чак се моли някои да и го наблъска в отвора. Обаче тия извращения на чалга културата са нагли! Направо са гнусно нагли! И не само, че не ги е срам, че са тъпи ама и парадират с това. "На мене за к`фо ми е да уча, нема смисъл да се учи. Аз шси карам Бентли щто си клатя корема". Леле хора не съм цвете за мирисане, обаче аз със всички гледам да се държа мило. Гледам на всеки да направя услуга когато мога ако ми е по възможностите. Няма да тръгна да се гавря с някой заради шапката му, ако ще да е и най-големия прошляк нескопосан. Няма какво да продължавам, защото няма да му се види края. Най-лошото е , че се и влияя. Защото си имам моите огромни кратерни минуси и някой , като се напъне да се гаври мене ме жегва. Иска ми се да отеба всичко и да се затворя в моя imdginary world forever. И ако можех, щях да го направя! Защото ще правя 20 и от сега съм започнала интензивно да се отвращавам от околния свят. С неговите фалшиви морали и ценности! С невъзможните стандарти които се поставят за много неща, за това че се разпространява съвсем умишлено зараза на съзнанието! Аз не искам и никога не съм вярвала, че трябва и може да бъде любов и мир наваскъде и завинаги. Любовта и мира ги има и ще ги има винаги, но за да има бяло трябва да има и черно. На хората им е заложено от първобитни времена да се бият и да се мрязат, точно така както и да се обичат и почитат. Но любовта и добротата не бива да бъдат раздавани на всички, защото тогава губят цеността си. Омразата е нещо съмсем прекрасно, тя е чуство което трябва да се оценява за това каквото е.

Pierre Michel : Fire Flower from Shinichiro Matsuda on Vimeo.

Обичам планината и простичкия селски живот. Пропит с чистия въздух и звуците на реката извираща някъде от девствените висини. От време на време изпитвам някаква първична нужда да се върна там, да поседя за седмица или две и да се пренаситя от простотата и наситеността на изолираното, естествено битие. Хубаво е да слушаш как пука дървото в камината, хубаво е да почустваш студения въздух в дробовете си, хубаво е да пиеш вкусна вода. Много е хубаво чуството, че такива места източват енергията ти двойно по-бързо, оставят те напълно празен и спокоен. Пречистен и готов да бъдеш презареден и запълнен от новите случки и действия , които предстоят в градския ти живот. А рано или късно аз искам да се върна в моя concrete jungle. Дали просто от навик, но и той ми е мил. Нищо прекалено не е хубаво. Добре е да имаме и двете -натуралното и фалша, който сами сме си създали. Не трябва да се разрушават градовете , както не трябва да се разрушава земята. Трябва да я има перфектната хармония , защото аз имам нужда от нея. Имам нуждата три път в годината да лежа на горските полянки и да бера диви ягоди, да ходя боса по тревата и да се къпя в реката. Имам нужда и да стоя на терасата и да се наслаждавам на светлините на града, да ходя на кино, да ходя по улиците и да наблюдавам хората преминаващи около мен. Имам нужда от всичко това.