John Galliano F/W 09

albums/dd112/kakvida/00200h-1--200903120007271842840_bas.jpg" border="0" alt="Photobucket">

Българска любовна лирика

Неразделни

Стройн­а се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго­ аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
Пенчо Славейков

И чаках аз с измъчено сърце...

И чаках аз с измъчено сърце,

към щастието поглед устремила -

и чаках го с копнеещо сърце -

сърце ми жажда беше изсушила.

И то дойде и с ангелска ръка -

и дивни се понесоха акорди.

И то дойде. Затворила очи -

от рози дъх аз сещах възхитена;

в неземен сън, затворила очи,

неземен химн аз слушах упоена.

Дора Габе

Бе тиха нощ...

Бе тиха нощ. В водите посребрени

оглеждаше се бледата луна.

На спещите листа сред тишина

замираха лъчите й разлени...

И ти до мен - и щаст'е, и тъга,

лъчи и мрак приплетени в душата -

и трепетно притисках аз ръка

до твоята... Не тупаха сърцата,

не дишаха препълнени гърди...

Какво мълвеше плахо тишината?

Що криеше и взора на луната,

насълзен под кристалните води?

Дора Габе

Ти

И днес пак животът тече като вчера.

Радости, болка, далечни мечти...

Всичко е пак така, само че вчера

беше и ти!

До мене те няма! Остана далече,

в спомени свидни от минали дни.

В страсти безумни, фатално обречени

беше и ти!

Щастие трудно, но пак ще намеря.

В спомени стари животът ще спи.

Утре денят ще е по-хубав, но вчера

беше и ти!

Найден Найденов

За теб

Далече си...

Красива,

страстна,

мила,

с очи - бездънни езера.

Сърцето ми за миг пленила

и възцарила самота.

Очаквам те...

Красива,

страстна,

мила,

с коси - узрели класове

Душата ми опиянила

и посадила ветрове.

До мене си...

Красива,

страстна,

мила,

с усмивка като син елмаз.

В погледа си притаила

любов,оргазъм и екстаз.

Отиваш си...

Красива,

тъжна,

мила,

след бурна нощ... И самота...

Сърцето ми с тъга завила

до следващият път.

Съдба!

Найден Найденов

Случайна среща

С теб сме отново в едно кафене,

след толкова много години.

На маса си с твои приятелки две,

на моята - двама приятели има.

След погледи бързи, пламват искри.

Спомени бавно нахлуват... Боли ме!

Запалваш цигара... Виждам сълзи...

В лютивият дим аз намирам причина.

Говорят ми нещо, не слушам уви...

Поклащам глава солидарно.

В мисли целувам пак твойте очи

и твойто лице лъчезарно.

Далече в годините скитаме тъжно.

Разбирам го някак без думи.

От минали мигове спомени жънем,

топящи леда по между ни.

Дори не разбрах как останал съм сам.

Кафето студено преглъщам.

И ти си самотна на масата там

и твойто кафе май е същото.

Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.

Неспиращи думи в мълчание.

Излезем ли, пак ще сме нейде далеко

грижовни към свойто страдание.

Тръгвам си вече. Не подавам ръка.

За сбогом оглеждам те цялата.

Ти също надигаш се бавно - едва,

в последният миг на раздялата.

Найден Найденов

Благословен ще е денят когато...

Благословен ще е денят, когато

пред тебе тихо ще застана,

ръката нежно ще ти хвана,

като бижу от бяло злато.

Ще те погаля по косите,

в очите ти ще търся дъно,

там погледa ми ще потъне

докосвайки се до мечтите.

От устните ти ще отпия,

на малки глътки елексира,

амброзията ще извира,

а аз от извора ще пия.

Найден Найденов

Вина

Аз болката кървяща, твоя съм

и с думите ти тъжни нощем вия.

Подскачам даже в лекия си сън,

ликът ти пред очите щом се скрие.

Вината ми е горда, не желая

да бъде опростена... Не сега.

Обичам те, но вече съм в безкрая,

без радост, без сърце и топлина.

Не искам и не мога да се върна.

Любовта затискат морни длани,

на тез ръце с които те прегръщах

в мигове от страст необуздани.

Ти имаш вече свойта свобода.

Бъди щастлива в лоното и ясно!

Не проклиняй с болка ориста.

В любовта ни всичко бе прекрасно
Найден Найденов

Не тъжи

Защо не спиш?

Защо стоиш с отворени очи

и поглед вперила в простора необятен?

Защо тъжиш?

Защо в душата ти трепти

и стене с болка тъжен вятър?

Нима далеко

нейде във нощта изгаря

последен спомен от целувките горещи?

Нима тъй леко

без сълзи и горест се забравят

отминалите, радостните срещи?

Ти вярваш,

че отново ще се върне той,

пак нежно някога да те прегърне.

И чакаш,

пак сама в притихналия зной

горещите ръце да те обгърнат.

Той няма,

няма да се върне вече.

Отмина тихо... Просто тъй... Отмина...

Измама...

Мислиш и тъжиш далече

от полъха, край тебе който мина.

Поспри! Недей

тъгува по отминалите дни.

По любовта, която той забрави.

С тих повей

някога угаснали мечти,

ветрецът нежен тихо ще разпали.

Найден Найденов

Телефонът звъни...

- Ало... Да... Аз съм... Кой?

Не може да бъде... Къде си, кажи?

Гласа не познах... Променил се е... Моля те стой...

Радвам се... Как? От какво да горчи?

Годините... Чакай... Моля те остави...

И двамата имаме своя вина...

Не... Защо? Отдавна простих...

Остави... Беше някога... Как си сега?

Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...

Помниш ли нашата, първата среща?

Помниш ли как ни огря утринта,

слети в едно от целувки горещи?

Зная... Боли... За какво съжаляваш?

Аз все още не съм безразличен...

Спрях... Няма... Не те наранявам...

Как да не помня... Аз те обичам!

Нищо не искам... Бих желал да те видя,

за миг да надникна в твойте очи...

Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,

аз виждам те в спомени нощи и дни.

Годините бръчки безброй ми дариха.

Стилно в косите среброто блести.

Твоите думи не ме нараниха...

Бързаш ли? Чао! Пак позвъни...

Найден Найденов

Раздяла

Усетиш ли, че радостта

чезне в думите фалшиви,

и угасват в любовта

пламъчетата игриви.

Щом тъга те оцвети

с цветовете на раздяла.

Афродита щом заспи,

а душата... опустяла.

Тихо протегни ръка.

Мълчаливо погледни е.

Няма нужда от лъжа.

Тръгвай!

Просто си отивай!

Найден Найденов

Аз...

Аз искам ти да си щастлива,

Забравила студа и самотата.

Така ще бъдеш по красива,

Ефирно елфче от гората,

Обожествявана фурия,

Безбрежна като океана,

Излъчваща света магия,

Чаровна, весела, засмяна.

Аз много, много те обичам,

Макар пред тебе да отричам!

Найден Найденов

Ритуал

В магическия ритуал

на нашите интимни срещи,

когато край чаршафа бял

запалим ароматни свещи

и мъжката ти сексуалност

пулсира от несдържано желание,

аз губя чувство за реалност...

Потъвам във първичното послание,

изпратено от боговете.

Изгубвам се във твоето дихание,

в преплитането на ръцете...

И със взаимна безусловност,

напук на земното привличане -

изпадаме във безтегловност

и ненаситно се ОБИЧАМЕ!

Румяна Симова

Обичам

Обичам да слушам dubstep-ec на високо набичени слушалки и да ми тракат стъклата на очилата. И защото едното така или иначе е потрошено и само то си знае как така успява да се задържа, в тия случаи на набичване периодично се откача ма на мене душата ми подскача!



Обичам като съм сама да свалям едно голямо огледало от стената, да го потърквам с влажна кърпа от прахта и да го слагам върху раклата до стената. Да започна да си събличам бавно дрешките една по една и да си остана по бабините ми,бели памучни гащи (абе смейте се ма по-удобно от тва няма) да си набича бавна, мазна музица и да се чепатя на воля за мой личен кеф и удоволствие! Абе порнографска му история, ама ако имам някакви комплекси това са моментите в които кората ми се пропуква и цялата ми еротична личност разцъфва та чак замирисва!



Обичам вечерно време като се прибера да си стопля една голяма чаша с какао,хубаво,черно и наситено. Да го държа в дланите си и да се надвесвам над него за известно време докато парата ми запоти лицето и изпълни ноздрите със сладка есенция. Обичам да загася лампите и да запаля малкото ми останали свещи. и музика....музиката е задължителна за пълноценното изживяване на всеки момент, каквото и да е страничното действие. Аз без музика не мога и не искам! Тя ме кара да обичам себе си.


Обичам за фон да си пусна от телевизора да греят изображенията на хубави женици, с техните хубави главици и нежни ръчици. Абе аз съм естет човек и като цяло висок ценител на женската хубост и си правя сефте на сетивата да гледам жената!

Bum reviews

хаха абе признавам си не съм от хората с най-умело чуство за хумор и е трудно дори да ме разсмееш истински и от сърце! Аз съм си типичната кисела зелка и отвреме на време имам малко търпчиво нагарчащ привкус! Обаче в редките случаи когато наистина ми стане забавно се изсипва масивно истеричен пристъп на крясъци, писъци и накъсани хрибукания (тва не за друго ма май пуша много). Този тип обаче успя да ми напълни душицата! А защо ли всички филмови критици не бяха по негов пример и подобие ? :P