Sass and Bide

I want to
I want to be someone else or I'll explode
Floating upon this surface for the birds
The birds
The birds

You want me?
Fucking well come and find me
I'll be waiting
With a gun and a pack of sandwiches
And nothing
Nothing
Nothing
Nothing

You want me?
Well come on and break the door down
You want me?
Fucking come on and break the door down
I'm ready
I'm ready
I'm ready
I'm ready
I'm ready
I'm ready

new obsession

Ако можех да нося някакви други очила освен моите си, които вече са се срастнали с лицето ми ето това щяха да бъдат те!

Какво значи любовта? Тя е във филмите, песните и поемите. Тя е в човешкото въображение, в човешката мечта. Тя е висша форма на надежда. Аз съм влюбена в любовта.
В идеята за любовта. Това безгранично, обладаващо чуство, състояние на ума, без което приказките стават сиви.Искам завинаги да живея в главата си, за да мога да поддържам пламъка на тази фантазия жив. Искам завинаги да се просмуча в света на въображението и да живея в тази красива, чиста илюзия. За какво са ми тяло и очи, живеещи в свят, в който любов не съществува? В който тя е просто извинение за съвокупление! За какво ми е да се усмихвам, ако любовта е само приятелство.....пълтско приятелство, което може да се изчерпа винаги? Което може да бъде заменено и оценено! За какво, когато в този грозен и повърхностен свят всичко е ебавка?
Дали наистина няма любов? Дали е глупост да си романтик и да мечтаеш за нещо вечно и неугасващо? Дали сме просто размножаващи се животни? Защо искам да вярвам, че дори след безброй години и всякакви препиятствия, несгоди и заблуди може да съществува тази магия? Която е единственото щастие,единствения смисъл, единствената причина? Как може да обичаш силно и страстно и в следващия момент да си безразличен, да искаш свобода? Свободата да избягаш на повърхността, да станеш поредната разбиваща се вълна. Която не дава и не взима нищо. Каква свобода без любовта?

hello Gary

ДВУБОЙ

Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти. Тогава? -
Един ще бъде повален,
един ще бъде победен -
и победеният си ти.

Не вярваш ли? Не те е страх?! -
но аз пресметнах всеки ход,
последния кураж събрах
и ти ще бъдеш победен,
разкапан, озлобен живот.

Не почваме сега, нали?
Двубоят ни е твърде стар.
Двубоят ни се води с жар
от дълги дни.
От дълги дни сме вплели здраво
ръцете си един във друг.
И никога не ще забравя
жестокия ти, груб юмрук.

Във мината избухна газ.
И въглещния пласт
затрупа
петнадест човека доле.
Затрупа
въглещния
пласт
петнадесет
човешки
трупа.
Един от тях
бях
аз.

Пред прага на един бордей
дими
изпуснат
пистолет.
Трупът полека леденей...
И нито вик,
и нито шум -
един куршум
и после - смет.
И колко леко...
И без бой,
без порив за живот,
без глас.
Ти спомняш ли си
кой бе той?
Това
бях
аз!

На мокрия паваж
лежи
човек, застрелян из засада.
Небето, заредено с взрив,
ще падне с трясък
на площада.
Човекът, който там
лежи
във локва кръв,
е моят брат
и в стъклените му очи
омраза и любов
горят.
Извергът,
мерзкият
стрелец,
закри следите си
завчас.
Ти спомняш ли си тоз подлец?
Това бях
аз.

Но помниш ли, едно дете умря
в Париж на барикада.
Едно дете
във бой умря
със кървавата
ретроградност.
Във жилите полека-лека
кръвта изстива
като щик.
Ала една усмивка лека
по устните се плъзва в миг.
И после устните синеят,
ала в очите
жар гори,
ала очите сякаш пеят:
"Liberte cherie!"...
Един гамен е
прострелен.
Лежи скован във смъртен мраз.
Ти спомняш ли си
тоз гамен?
Това бях аз!

Но помниш ли,
един мотор
прониза
с смях
и оптимизъм
мъглите,
дето птица даже
не слиза
в влажния простор;
един мотор с крила, които
разсичат
ледната завеса,
изменят земната орбита
и с взрив на бензинни пари
разчистват пътя към прогреса.

Моторът, който пее горе,
е труд на моите ръце.
А тази песен на мотора
е кръв от моето сърце.

Човекът, чийто поглед верен
е вперен
в нервния компас,
човекът, който
влезе в бой
с мъглите,
с северния мраз,
ти спомнях ли си кой
бе той?
Това бях
аз.

Аз съм тук
и там. -
Навред. -
Един работник от Тексас,
хамалин от Алжир,
поет...
Навред съм аз!
Навред съм аз!

Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
горя,
и ти гориш,
и двамата
се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
може би...
Тогаз,
на твойто място,
дружно,
ще изградим със много пот
един живот
желан
и нужен,
и то
какъв живот!

BLACK , GOLD AND RED

Ann-Sofie Back F/W 09.10 London

LOVE!

the best, fuck all the rest

my scent